Може би,

ако беше някоя друга, по различна...

Като сребрист прах да се издигаш от вятъра...
Може би,

но ако беше пеперуда в моята длан...
Поне един ден,

и поне една нощ...
Може би,

ако беше дума в моята уста
Приспивна песен,

когато си лягам
Можеше дори да видиш

във всеки от моите сънища
Колко означаваш за мен,

затова вече заспивам...
Но ти си студена, като лед,

безразличена като скала
Предпочиташ да си сама,

напълно сама...
Но ти си студена, като лед,

безразличена като скала
Не мога да те накарам да делиш с мен света...

Може би, ако беше огън, в който да изгоря
И сълзи, които падат върху моите длани
Може би тогава ще заобичам всеки нов ден
Може би тогава ще забравя, че това е просто сън

Но ти си студена, като леда, безразличена като скала
Предпочиташ да си сама, напълно сама
Не мога да те накарам да делиш с мен света...